Во имя Отца и Сина и Святаго Духа:Днесь льто от Спасителя хиляда и осемьстотинь и осемдесеть,месець августь двадесеть и втори день,петък часа по десеть прьди пладнь,по съгласието на всичкить Български граждани,и с благословението на Варно-Преславский Митрополить Симеона,вь време пребиваването в града ни на Негово Височество Българский княз Александър 1,рьши се въздигането въ гр.Варна Българский храмь в Память и Чест на Успение Пресвятия Богородици за спомень на приснопамятната Българска Благодетелка Нейно Величество Всерусийската Императрица Мария Александрова,Августейшата леля на Българский княз Александър 1,който благоволи сам да положи основний камък и подпише настоящия акть.

На 9 октомври 1882 г. Комисията призовала майстор Янко Костанди да надзирава и води постройката на църквата и да изпълни точно планът на Г-н Мааса/архитект от гр.Одеса/

На 15 март 1884 г. Комисията отдала цялата постройка на известния строител на църкви в България майстор Генчо Кънев.

На 30 август 1886 г. при стечение на многобройно множество народ се извършила в новопостроената църква първата Божественна служба и бил положен св. Антиминс.

През светителствуването на Митрополит Йосиф е извършено основно подменяне на покривната конструкция,изграждане на нови куполи,нова камбанария и цялостно художествено зографисване от художника Николай Ростовцев.До 1952 г. е доизградена камбанарията на храма и са поставени нови полилеи, изработени от резбаря Петър Кушлев.