Може би,мнозина от
нас - варненци - вече знаят къде се намира този малък
храм,носещ името на Свети Пророк Илия.Защото,освен няколкото табели указващипосоката и звънът от камбана сутрин и надвечер нищо друго не подсказва,че натова място има църква.Скрита между високите панелни блокове,почти на самия булевард "Владислав Варненчик" тя ежедневно ни напомня,че не подлежи на забвение.
Както и останалите църкви в града,така и храм "Свети Пророк Илия" има своята
небезинтересна история.
До 1920г. във Варна имало осем църкви,които за 30-40 хиляди жители на града
били достатъчни.Но градът се разширявал и се наложило да се замислят за строеж на нови църкви в кварталите,отстоящи на километри от вече съществуващите.Определят се места в кв."Аспарухово",където фабриканта Асен Николов построява църква,носеща името на "Свети цар Борис";второто място било зад държавната болница в кв."Тракия",а третата църква трябвало да бъде за жителите на кварталите "Трошево","Дамяново" и "Максуда".Спорния въпрос къде да бъде построен храма разрешават Илия и Деспа Трошеви,като на 21.10.1921г. подават заявление пред Св.Митрополия - Варна в което казват,че подаряват два декара място за църква и два декара за площад между църквата и шосето.
храм,носещ името на Свети Пророк Илия.Защото,освен няколкото табели указващипосоката и звънът от камбана сутрин и надвечер нищо друго не подсказва,че натова място има църква.Скрита между високите панелни блокове,почти на самия булевард "Владислав Варненчик" тя ежедневно ни напомня,че не подлежи на забвение.
Както и останалите църкви в града,така и храм "Свети Пророк Илия" има своята
небезинтересна история.
До 1920г. във Варна имало осем църкви,които за 30-40 хиляди жители на града
били достатъчни.Но градът се разширявал и се наложило да се замислят за строеж на нови църкви в кварталите,отстоящи на километри от вече съществуващите.Определят се места в кв."Аспарухово",където фабриканта Асен Николов построява църква,носеща името на "Свети цар Борис";второто място било зад държавната болница в кв."Тракия",а третата църква трябвало да бъде за жителите на кварталите "Трошево","Дамяново" и "Максуда".Спорния въпрос къде да бъде построен храма разрешават Илия и Деспа Трошеви,като на 21.10.1921г. подават заявление пред Св.Митрополия - Варна в което казват,че подаряват два декара място за църква и два декара за площад между църквата и шосето.
На
18.12.1921г. жителите на трите квартaла се събират на общо събрание,изготвят
устав и избират строителен комитет,който да отговаря за строежа на църква
и училище.С писмо от 10.04.1922г. Св. Митрополия утвърж дава този състав
на комисията.До 28.06.1925г. няма протоколи от които да се види дейността
на строителната комисия.На тази дата се дава отчет от който се вижда,че
са събрани само 1323лв.Променя се състава на комисията и отначало тя развива
добра дейност.С помощ от Свещоливницата в гр.Варна,от гражданството в
пари и материали на кредит,с вложен труд започва строежа на църквата.Негово
Високопреосвещенство Митрополит Симеон поставя първия камък.Така се иззидали
основите на църквата.За отбелязване е,че църквата е започната без утвърден
от окръга и министерството план.Изготвени били два такива:единият от арх.Леонкиев,според
който църквата да бъде втора по големина след Катедралата,а вторият -
на арх.Франча за по-малка църква.Но след изкарване на цокъла строежа спира.Няма
средства.Плъзват лоши слухове,избира се нов комитет - неодобрен от Св.Митрополия,появява
се напрежение между махалите.А строежа не продължава.Като вижда жалкото
положение на нещата баба Деспа Трошева казва:дядо,вие голяма църква няма
да видите,но вземи тези пари(30 000),че направете отстрани едно малко
здание,което да послужи на първо време за малка църква,а един ден,като
направите голяма църква,малката да послужи за училище или за жилище на
свещеника.Вслушали се в съвета на баба Деспа и така била построена църквата,носеща
името на Св.Илия.На храмовия празник 2 август 1926г.църквата се открива
за служба.